Цветовете
Нощта превръща цветовете
в мътна вода,
дълбоко езеро.
Потъване в съня,
видения...
Светът е съвсем мъничко място –
местност зелена и синьо небе.
Очите ти са вяра.
Не спирам да те гледам.
В къщата се влиза през дървена порта.
А после се вижда градината.
Цветове, светове
и
красива си...
- Искаш ли да отидем до водата?
Лодките приличат следобед
на отмарящи птици,
накацали по сини покриви
и сърцата им туптят бавно.
- Разбира се – усмихваш се.
- Може да купим някоя от старите,
ще можем по вода да стигаме до пазара,
освен това ще влизаме и за риба.
Вървим към морето
под нашето слънце,
а онази жена ни спира, предлагайки
да купя за теб няколко рози от тези,
които продава в изплетена кошница.
Да, ти имаш много цветя...
Ние имаме много цветя,
но тримата се смеем и...
Говорим за рози.
Ти ги държиш,
когато сядаме в онова кафене
близо до кея,
за да изпием по една бира.
Гледам очите ти,
потъвам в очите ти
и мечтая тази нощ
да не свършва.
Цветовете й се сливат
в сивото.
Есента навън капе.
Ти си до мен.
Будиш се.
Красива...
И те питам:
- Искаш ли да си купим стара лодка?
- Разбира се – в смеха ти са...
цветовете.
в мътна вода,
дълбоко езеро.
Потъване в съня,
видения...
Светът е съвсем мъничко място –
местност зелена и синьо небе.
Очите ти са вяра.
Не спирам да те гледам.
В къщата се влиза през дървена порта.
А после се вижда градината.
Цветове, светове
и
красива си...
- Искаш ли да отидем до водата?
Лодките приличат следобед
на отмарящи птици,
накацали по сини покриви
и сърцата им туптят бавно.
- Разбира се – усмихваш се.
- Може да купим някоя от старите,
ще можем по вода да стигаме до пазара,
освен това ще влизаме и за риба.
Вървим към морето
под нашето слънце,
а онази жена ни спира, предлагайки
да купя за теб няколко рози от тези,
които продава в изплетена кошница.
Да, ти имаш много цветя...
Ние имаме много цветя,
но тримата се смеем и...
Говорим за рози.
Ти ги държиш,
когато сядаме в онова кафене
близо до кея,
за да изпием по една бира.
Гледам очите ти,
потъвам в очите ти
и мечтая тази нощ
да не свършва.
Цветовете й се сливат
в сивото.
Есента навън капе.
Ти си до мен.
Будиш се.
Красива...
И те питам:
- Искаш ли да си купим стара лодка?
- Разбира се – в смеха ти са...
цветовете.
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
