Jan 11, 2011, 10:36 AM  

Цъфнало червено мушкато

  Poetry
2K 1 24

Под чардака на моята къща -

босилеков аромат

и цъфнали жълти латинки

(като портокалов цвят).

Два стола люлеят празни надежди

(топлят ги шарени черги).

Жива вода в бъклица бълбука,

чака странника да насити,

от дългия път към мен ожаднял

(прашният път не е за всеки,

но когато си го разбрал).

Върволица от мравки пътя му сочи

(превързани са очите му с кърпа),

а под нея – моят чардак

с аромат на босилек го води.

Най-дългият мост е този,

който води до отворена порта.

Бакърени чанове дълбоко в сърцето

медени песни трябва да пеят.

И едно тенекиено петле

да му подрънква посоката.

Толкова е просто, ако под кърпата на очите

си скътал спомен за топли вечери

... и цъфнало червено мушкато.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...