11 ene 2011, 10:36  

Цъфнало червено мушкато

  Poesía
2K 1 24

Под чардака на моята къща -

босилеков аромат

и цъфнали жълти латинки

(като портокалов цвят).

Два стола люлеят празни надежди

(топлят ги шарени черги).

Жива вода в бъклица бълбука,

чака странника да насити,

от дългия път към мен ожаднял

(прашният път не е за всеки,

но когато си го разбрал).

Върволица от мравки пътя му сочи

(превързани са очите му с кърпа),

а под нея – моят чардак

с аромат на босилек го води.

Най-дългият мост е този,

който води до отворена порта.

Бакърени чанове дълбоко в сърцето

медени песни трябва да пеят.

И едно тенекиено петле

да му подрънква посоката.

Толкова е просто, ако под кърпата на очите

си скътал спомен за топли вечери

... и цъфнало червено мушкато.

 

Весела ЙОСИФОВА

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...