* * *
Моят най-труден път за вървене...
В този край все тъгата ме връща.
Оправдавах се с липса на време
да отида в познатата къща.
Всъщност нямах не време, а сили.
Всяка крачка по мъничко взима
от душата, която с години
учих аз да не е уязвима.
Но напомняше често скръбта,
че тук някъде корени имам,
и събра ме отново смъртта
със най-близките мои роднини.
Тъжни спомени дращят по мен
но сълзите си спирам. Отново.
Чувствам страшна вина в този ден,
че пропуснах последното сбогом.
Нямам сили и тебе да върна.
Вече ти си отишла отвъд.
Мога само аз да те прегърна..
За последно. Както никой път...
Прясна пръст. Жито. Свещи. Цветя.
Мълчаливи лица... Все познати.
Вече къщата ти опустя...
Вече твоя нов дом е при тати
и при дядо... и всички роднини,
дето Бог на небето повика...
Ако можеш прости ми... прости ми...
Аз на мене не ще простя никога.
03.05.2018 г.
© Павлина Соколова All rights reserved.
