May 26, 2007, 5:19 AM

*****

  Poetry
1.4K 0 9
Устните ми изгори,
до мен се сгуши
и в душата си ме приюти.
Влюбен съм в теб и
отново аз съм в плен
в твоята тишина,
потопен в топлина.
Любима моя, разбери,
че животът е куп мечти.
Ти мечтаеш за едно,
аз мечтая си за друго -
накрая става чудо,
така че един без друг не можем.
Ах, животът е сложен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....