May 26, 2007, 5:19 AM

*****

  Poetry
1.4K 0 9
Устните ми изгори,
до мен се сгуши
и в душата си ме приюти.
Влюбен съм в теб и
отново аз съм в плен
в твоята тишина,
потопен в топлина.
Любима моя, разбери,
че животът е куп мечти.
Ти мечтаеш за едно,
аз мечтая си за друго -
накрая става чудо,
така че един без друг не можем.
Ах, животът е сложен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...