*** (Да чуваш...)
***
Да чуваш всички чукове,
които бият във нощта.
Ти, властелинът на деня
сега трепериш като вятър.
И соковете ти изливат се във нищото.
Да виждаш и очите на страха,
втренчени във твоите.
Да виждаш
сърцето си далече някъде отвъд
да диша учестено.
Понеже ти си всички пътища,
които се кръстосват.
Да чуваш
плача на ниските треви,
въздишките на корени,
да те пробождат нощни птици.
И силата на идващия ден
да те тревожи със мощта си,
тебе, властелина на деня,
останал буден в тъмното на тази нощ,
лице в лице
с хвърлящия заровете в мрака.
© Константин Делов All rights reserved.
