Колосах яката на детския спомен.
Сресах си всички неясноти.
В джобовете сложих бели, не бонбони.
По прашните улици на живота подгоних
дребни, но святи мечти.
Сипвах сол в житейските рани.
Гасях звездите с очи.
Луната, вместо хвърчило си хванах,
измислях си птичи капани
в които се хвана ти.
Хареса необичайността ми.
Бях по-различен от пъстрия свят. ...