Да живеем!
... Пътищата ни са заприличали на гробища...
... Душите ни - на храмове...
... Сърцата ни - на камъни...
... Усмивките... ги няма.
... Щастието... и то вече ни спохожда все по-рядко.
Умовете ни са замъглени от спомени за по-добро,
от рутинните задачи,
от тежкото и мрачно ежедневие.
Къде отидоха мечтите?
Нима сме ги заровили в крайпътните гробища,
заедно с душите на неуспелите да се порадват на живота?
Нека се усмихнем!
Да си подадем ръка!
Нека за миг забравим колко ни е трудно,
да забравим несправедливостта.
Да освободим душите си за хубави неща.
Да живеем!
Сега!
... Душите ни - на храмове...
... Сърцата ни - на камъни...
... Усмивките... ги няма.
... Щастието... и то вече ни спохожда все по-рядко.
Умовете ни са замъглени от спомени за по-добро,
от рутинните задачи,
от тежкото и мрачно ежедневие.
Къде отидоха мечтите?
Нима сме ги заровили в крайпътните гробища,
заедно с душите на неуспелите да се порадват на живота?
Нека се усмихнем!
Да си подадем ръка!
Нека за миг забравим колко ни е трудно,
да забравим несправедливостта.
Да освободим душите си за хубави неща.
Да живеем!
Сега!
© Надя Цветкова All rights reserved.
