Зъбките си аз не мих,
а сега какво да мия,
до един ги изгубѝх
и с ръка устата крия!
Чакам, нови да пораснат,
с тях да казвам ,,трри"!
Да са хубави, прекрасни,
кат на моите сестри!
Ще ги мия с паста, с четка,
като сняг да се белеят!
Та, децата, стрина, тетка
да не ми се смеят!
© Исмаил Али All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Усмихна ме Исмаил,сетих се за един подобен виц.