Jan 3, 2019, 11:24 AM

Да не забравим

  Poetry
883 0 0

ДА НЕ ЗАБРАВИМ

 

Желани, или нежелани, идваме на този свят,
глътка въздух вдишваме, от Бога подарена,
дишаме живот на светлина и мрак богат,
докато отново Бог реши обратно да я вземе.

 

Между тези два бряга се нижат годините.
Жадни за любов, любов съкровена мечтаем.
Но по-лакоми станаха в мечтите си живите -
богатствата на другите, без срам пожелават.

 

Продават душите си на Дявола безропотно.
Заменят добрините с най-долните злини.
Пътят им е буря разрушителна – грохотен,
но последното издишване и тях ги следи.

 

Раждат се и умират уханни, красиви цветята.
Любови цъфтят и в лед коварен се стопяват.
Но остават влюбени, мечтаещи децата ни.
На своя полет под звездите се отправят.

 

Въздухът е този, който дишаха дедите ни.
Длъжни сме и ние на бъдното да го оставим,
любов да носим в себе си и докато вдишваме,
в трудност човека до себе си да не забравим...

 

03 01 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...