Желани, или нежелани, идваме на този свят,
глътка въздух вдишваме, от Бога подарена,
дишаме живот на светлина и мрак богат,
докато отново Бог реши обратно да я вземе.
Между тези два бряга се нижат годините.
Жадни за любов, любов съкровена мечтаем.
Но по-лакоми станаха в мечтите си живите -
богатствата на другите, без срам пожелават.
Продават душите си на Дявола безропотно.
Заменят добрините с най-долните злини.
Пътят им е буря разрушителна – грохотен,
но последното издишване и тях ги следи.
Раждат се и умират уханни, красиви цветята.
Любови цъфтят и в лед коварен се стопяват.
Но остават влюбени, мечтаещи децата ни.
На своя полет под звездите се отправят.
Въздухът е този, който дишаха дедите ни.
Длъжни сме и ние на бъдното да го оставим,
любов да носим в себе си и докато вдишваме,
в трудност човека до себе си да не забравим...
03 01 2017
© Надежда Борисова All rights reserved.