3 ene 2019, 11:24

Да не забравим

  Poesía
887 0 0

ДА НЕ ЗАБРАВИМ

 

Желани, или нежелани, идваме на този свят,
глътка въздух вдишваме, от Бога подарена,
дишаме живот на светлина и мрак богат,
докато отново Бог реши обратно да я вземе.

 

Между тези два бряга се нижат годините.
Жадни за любов, любов съкровена мечтаем.
Но по-лакоми станаха в мечтите си живите -
богатствата на другите, без срам пожелават.

 

Продават душите си на Дявола безропотно.
Заменят добрините с най-долните злини.
Пътят им е буря разрушителна – грохотен,
но последното издишване и тях ги следи.

 

Раждат се и умират уханни, красиви цветята.
Любови цъфтят и в лед коварен се стопяват.
Но остават влюбени, мечтаещи децата ни.
На своя полет под звездите се отправят.

 

Въздухът е този, който дишаха дедите ни.
Длъжни сме и ние на бъдното да го оставим,
любов да носим в себе си и докато вдишваме,
в трудност човека до себе си да не забравим...

 

03 01 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...