Да отгледаш красота

Oct 20, 2006, 2:59 PM

Poetry

686 0 11

Да отгледаш красота
Един съсед отглежда гълъби,
изглежда груб, мълчи замислен, сух,
отваря рано клетка... пърхащи,
преливат в утро бяло, с гърлен звук
повеждат пъстър хор в панелен шум
и свързват с плясък клон, земя, небе –
спокойни, ведри птици... Те са тук
и връщат смях изгубен, стих в перце,
захранени с любов от топли две ръце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Да отгледаш красота

Want to read more?

Random works