Където да надникна, все е пролет –
Небето спуска слънчеви лъчи.
А аз така неистово се молех,
да дойде – всичко в нас да възроди.
Където мине, сякаш със целувка
отключва цветнолика мекота.
И нейната любов не е преструвка,
с ухания, родени в красота.
Сега си с нас, Ти, толкова желана,
разлистваш всяка пъпка – лист по лист.
Със тебе искам вечно да остана,
дано да чуеш моя луд каприз!