Jul 27, 2012, 12:04 AM

Да полетим

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Хайде сега, с мен ела,
има свят, който трябва да видим.
Хвани ми ръката, затвори очи
и заедно с мен се помъчи
да полетим, без въобще да му мислим.


Където пристигаме, пътища не са нужни,
където и да сме, щом сме задружни.
Ако щеш дори и до звездите
да си сбъднеме мечтите.
Високо в небесата,
само казваш и пак потегляме към земята.
Хвани ми ръката, ако се страхуваш,
заедно с мен на небесата ще се любуваш.

Досега не съм бил в небесата,
а и няма лице по-хубаво от твойто на земята.
С теб сякаш планетите пипам.
Искаш луната, за теб я свалям, без да те питам.
Никога не съм виждал от толкова близо звездите.
Удари ме начина, по който ти и сърцето ти блестите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...