Хайде сега, с мен ела,
има свят, който трябва да видим.
Хвани ми ръката, затвори очи
и заедно с мен се помъчи
да полетим, без въобще да му мислим.
Където пристигаме, пътища не са нужни,
където и да сме, щом сме задружни.
Ако щеш дори и до звездите
да си сбъднеме мечтите.
Високо в небесата,
само казваш и пак потегляме към земята.
Хвани ми ръката, ако се страхуваш,
заедно с мен на небесата ще се любуваш.
Досега не съм бил в небесата,
а и няма лице по-хубаво от твойто на земята.
С теб сякаш планетите пипам.
Искаш луната, за теб я свалям, без да те питам.
Никога не съм виждал от толкова близо звездите.
Удари ме начина, по който ти и сърцето ти блестите.
© Георги Николов All rights reserved.