Oct 7, 2007, 11:48 AM

Да помълчим на мъртвата в леглото!

  Poetry
1.3K 0 16
Сведете плоските си щения -
от еволюция загивате без плод!
Богоподобни свежи въжделения -
брокатеният пъзел е без вход!

Тя чака ви - да разплете утробите,
(насъскани с отрова дни)!
Във мъртвите с погнуса ще поровите,
а в рамото ви зло копито ври!

Ще млъкнете - карфиците са сребърни
и ниже времето стени на тях.
А стъклените им очи са бременни
от семената ви, които разболях.

Родилките със траурни сирени
понасят се към древното легло.
Копита свирят закалени
във чест на мъртвото око!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...