Да помълчим за изхабената си страст
Да помълчим за изхабената си страст.
Една минута е достатъчно безлична.
А сетне - нищо. Ще се движим по компас.
Ще бъдем горди и отчайващо себични.
Ще се преструваме, че всичко е било
една илюзия, удавена в причини.
И щом самотни легнем в хладното легло,
а зимен вятър стегне лапите си сини
около спомена за кратка топлина,
ще сгрея дланите си с мъка непривична.
Напук на всичко ще съм дяволски сама,
напук на себе си дори ще те обичам!
Но твърде късно е. Отворената паст
на самотата е убийствено дълбока.
Да помълчим за изхабената си страст.
Една минута е достатъчно жестока...
© Яна All rights reserved.
