Да се обичаме
Не плача вече цяла петилетка -
очите са пресъхнали пустини.
От много изчисления и сметки
не забелязвам на живота синьото.
Досадни дни, облечени във сиво,
и нерви, от тревогите пропукани.
Любов, която бързо си отива,
надежда остаряла и очукана.
Забравихме да бъдем по-човечни,
отвикнахме да бъдем просто хора.
Все нещо ни препъва и ни пречи,
все страдаме от скука и умора.
Все хленчим, недолюбваме и мразим,
и някой все за нещо е виновен.
А време е тъгата да прегазим
и даже да се влюбваме отново.
Да изживеем срещи и раздели,
и чувства непознати и различни.
Да бъдем хора празнично неделни
и жадно всеки ден да се обичаме.
© Нели Вангелова All rights reserved.
