Не плача вече цяла петилетка -
очите са пресъхнали пустини.
От много изчисления и сметки
не забелязвам на живота синьото.
Досадни дни, облечени във сиво,
и нерви, от тревогите пропукани.
Любов, която бързо си отива,
надежда остаряла и очукана.
Забравихме да бъдем по-човечни,
отвикнахме да бъдем просто хора.
Все нещо ни препъва и ни пречи,
все страдаме от скука и умора. ...