6.05.2008 г., 16:58 ч.

Да се обичаме 

  Поезия
967 0 21

Не плача вече цяла петилетка -

очите са пресъхнали пустини.

От много изчисления и сметки

не забелязвам на живота синьото.

 

Досадни дни, облечени във сиво,

и нерви, от тревогите пропукани.

Любов, която бързо си отива,

надежда остаряла и очукана.

 

Забравихме да бъдем по-човечни,

отвикнахме да бъдем просто хора.

Все нещо ни препъва и ни пречи,

все страдаме от скука и умора.

 

Все хленчим, недолюбваме и мразим,

и някой все за нещо е виновен.

А време е тъгата да прегазим

и даже да се влюбваме отново.

 

Да изживеем срещи и раздели,

и чувства непознати и различни.

Да бъдем хора празнично неделни

и жадно всеки ден да се обичаме.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??