Някога била съм бяла,
сводът галил ме с лъчи,
а сега съм почерняла –
любовта ти ми личи.
Някога била съм хладна,
а сега вулкан съм в дим.
Кой снега ми тих открадна?
Ти, южняко мой любим!
Стихотворението участва в конкурса „Николай Лилиев“ 2025 – Стара Загора, и не получи награда.
© Мария Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
