... да се връщаш
Върху зрелите гроздове
лягам,
под луната сребрея
- забравям се
и очите затварям...
Огнен дъх ме изгаря
в тялото ми вселява
дива страст на вълчица.
Пръска гроздето - стискам го ...
Хищното ми те иска.
И разлива се,
в тежък пурпурен писък...
Ще те кърмя със себе си
- да се връщаш
все по-жаден за мен.
(като първият, да е всеки нов ден)
Подранила,
сутринта ще те буди с
аромата на хълбоците ми
и с вкуса на
гърдата ми,
жадувала устните ти...
(в сърцето си крия още за утре)
© Дакота All rights reserved.
