... да се връщаш
Върху зрелите гроздове
лягам,
под луната сребрея
- забравям се
и очите затварям...
Огнен дъх ме изгаря
в тялото ми вселява
дива страст на вълчица.
Пръска гроздето - стискам го ...
Хищното ми те иска.
И разлива се,
в тежък пурпурен писък...
Ще те кърмя със себе си
- да се връщаш
все по-жаден за мен.
(като първият, да е всеки нов ден)
Подранила,
сутринта ще те буди с
аромата на хълбоците ми
и с вкуса на
гърдата ми,
жадувала устните ти...
(в сърцето си крия още за утре)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
