Внезапно пътят свърши. Извървян е.
И няма бряг нататък. Няма мост.
Не можем тъмнината да прекрачим
и продължим проклетия живот.
Назад не се обръщаме. Не смеем.
Ужасно е. Ужасно е назад.
Във тишината, просто, няма време,
в което да открием собствен свят.
И, някак си, да дишаме не можем!
Не можем да останем без сърце.
Не можем, просто, да си кажем сбогом,
с протегнати в нощта от нас ръце…