Внезапно пътят свърши. Извървян е.
И няма бряг нататък. Няма мост.
Не можем тъмнината да прекрачим
и продължим проклетия живот.
Назад не се обръщаме. Не смеем.
Ужасно е. Ужасно е назад.
Във тишината, просто, няма време,
в което да открием собствен свят.
И, някак си, да дишаме не можем!
Не можем да останем без сърце.
Не можем, просто, да си кажем сбогом,
с протегнати в нощта от нас ръце…
© Ивайло Цанов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
