Махаш излишното от гранитния блок и ето ти скулптура – прекрасна и лека. Колко е просто. Така и поета - избира си думи, оплита ги в плитка, с която сърцето ти стяга... завинаги.
Опитах и аз - издялках ненужното от моите мисли и срастнали чувства, направих от думите мъничка скулптура – котвичка бяла, знак за живяно, с изронени краища от неточна ръка.
Намерих подкова, стрък детелина вплетох в резба, а и знаци поставих - от вчерашни сълзи и днешни надежди. С остър писец от болка надмогната вдълбах и запазих в тях трепет и зов...
Зов за какво – за пътеки в пустиня, за полъх от силно и нежно крило, за зъбер планински, отговарящ със ехо или с грохот при буря, за смисъл по-нов на старите истини и новите утрини...
И всичко това е вече в кутийка – не е за сергия и лошо око, не замерям, не хвърлям през рамо, не преследвам... а дишам – спасителна риза в океана живот...
Доличка...Творческа равносметка си си направила,
за която е малко раничко
Имаш толкова неказани неща,несподелени мисли,чакаме ги,мила!
Поздравления!
Интелигентен стих!
Много ми хареса стиха ти!
Много!
Връщам се на твоите стихове по няколко пъти! Винаги има какво да намеря в тях! Като ценен ръкопис си- в който все има незабелязан знак от предишния прочит!
Благодаря за познанието!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.