Да си направиш… амулети
Да си направиш... амулети
Махаш излишното от гранитния блок
и ето ти скулптура – прекрасна и лека.
Колко е просто. Така и поета -
избира си думи, оплита ги в плитка,
с която сърцето ти стяга... завинаги.
Опитах и аз - издялках ненужното
от моите мисли и срастнали чувства,
направих от думите мъничка скулптура –
котвичка бяла, знак за живяно,
с изронени краища от неточна ръка.
Намерих подкова, стрък детелина
вплетох в резба, а и знаци поставих -
от вчерашни сълзи и днешни надежди.
С остър писец от болка надмогната
вдълбах и запазих в тях трепет и зов...
Зов за какво – за пътеки в пустиня,
за полъх от силно и нежно крило,
за зъбер планински, отговарящ със ехо
или с грохот при буря, за смисъл по-нов
на старите истини и новите утрини...
И всичко това е вече в кутийка –
не е за сергия и лошо око,
не замерям, не хвърлям през рамо,
не преследвам... а дишам –
спасителна риза в океана живот...
Махаш излишното от гранитния блок
и ето ти скулптура – прекрасна и лека.
Колко е просто. Така и поета -
избира си думи, оплита ги в плитка,
с която сърцето ти стяга... завинаги.
Опитах и аз - издялках ненужното
от моите мисли и срастнали чувства,
направих от думите мъничка скулптура –
котвичка бяла, знак за живяно,
с изронени краища от неточна ръка.
Намерих подкова, стрък детелина
вплетох в резба, а и знаци поставих -
от вчерашни сълзи и днешни надежди.
С остър писец от болка надмогната
вдълбах и запазих в тях трепет и зов...
Зов за какво – за пътеки в пустиня,
за полъх от силно и нежно крило,
за зъбер планински, отговарящ със ехо
или с грохот при буря, за смисъл по-нов
на старите истини и новите утрини...
И всичко това е вече в кутийка –
не е за сергия и лошо око,
не замерям, не хвърлям през рамо,
не преследвам... а дишам –
спасителна риза в океана живот...
© Доли All rights reserved.
Прекрасен стих!
