Dec 28, 2016, 5:06 PM

Да си в ръцете ми

  Poetry » Other
611 0 0

Ще те изстискам
до последната ти капка.
Ще изпия сокът ти, облизвайки с език.
Ще си уверен как неистово те искам
и сам ще потечеш към мен със вик.

Ще те размачкам
докато не се размекнеш.
Властно ще те вая с пръсти страстни.
С твърдостта си не можеш ме изплаши.
Да се отдадеш на волята ми чаках.

Обратно връщам ти ги –
всичките лъжи.
Обещанията празни, пропилени сълзи…
Изпивам те и все по-малко ми тежи
като те гледам как доволно свършваш.

Усмихвам ти се.
Знам, че не е краят,
че ти си вечно сочен… и красив.
Че дяволски предизвикателен омайваш…
Да си в ръцете ми – това е да съм жива!

 

19.10.2015

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...