Да спиш с призраци
Не са сълзи, а дъжд от диаманти,
късчета лед от нечути молби.
Забравих думите ти, пак проклинам дните.
Вървя след тях, a мисля че си ти.
Във локвите потъват глухo стъпки
и все пера намирам - от счупени криле.
Падналите ангели сe смеят иронично,
под дъжд поличби без хриле.
Снежинките на пепел ми приличат,
от огъня на непознат в очите.
Не знам да мразя, призраци обичам -
на късна обич пазя си искрите.
Не са сълзи, а дъжд от диаманти,
капещи от парещ спомен, вече блед.
© Кармина All rights reserved.
