Да събудим слънцето!
Тази нощ искам косите ми дълго, дълго, дълго да сресваш,
бавно, както буйната кръв на реката във вира търси покой,
босо лято по мене да тича, родено от твоите пръсти горещи,
и да кротне в най-силните длани този огнен, немирен порой.
Тихо сресвай косите ми, сякаш разцъфва в полето ръжта,
разпусни ги свободни и леки като млада птица да пият небе,
уморени и сити да тръпнат, както тръпне от бриза свещта,
нека галят ръцете ти – сън по пърхащи клепки, преди да умре.
До изгрева сресвай косите ми с три лунни лъча – за щастие,
до капка сбери сивотата от хиляди, хиляди блудни мъгли
и когато всички звезди във пазвата утринна кротко угаснат,
ти със дъх и целувка слънцето рижо отново във тях събуди!
© Даниела All rights reserved.
