Sep 1, 2016, 12:29 PM

Да съм спомен

  Poetry
570 3 4

Нямам сили да си тръгна.
Смисъл няма да остана.
Искам просто да изчезна.
Да ме няма, да ме няма.

 

В звезден прах да се превърна.
Да се слея с тишината.
Сей Хе Ки да ме обгърне-
цяр божествен за душата.

 

Да се разтопя в безкрая,
в изгрева на ранна есен.
Да изчезна, да ме няма.
Да съм спомен, да съм песен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...