Да те докосна. Но не с плътта си,
с душата искам аз да те докосна!
Плътта е скапващо се бреме.
Душата вечна е! Душа не се гàси
от полъх на реалност смъртоносна,
родена в пространство и от време.
Да ме докоснеш с душата си и ти,
сияеща сред сенките така ефирно.
Сред сенки на животи тленни.
Виждам я! Душата ти сега блести,
търсеща душата ми неспирно.
Две души сме от любов пленени!
© Мирослав Кръстев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
