Да те извадя искам,
днеска пак ли се събуди
сърдит и сам...
не намери кой да те измъкне,
виж се, целия си в кал...
Потъваш бавно,
не усещаш...
колко сам си,
жалко, жалко.
Блатото влече те, дърпа,
дъно вече си допрял,
на пръсти вдигаш се...
глава подаваш,
въздух взе - подавам ти ръка.
Да ти помогне иска,
да те извади...

потъваш пак - тежиш - мърмориш - и кориш.
Камъкът надолу
все те дърпа.
Лепкава кал... и тиня един тон,
как да измия,
с теб и мен повличаш.
Смърди.
Да те пусна ли, се питам...
може там да ти е добре.
За да те извадя, мило,
трябва да го искаш.
Как да те събудя ,
обичах те, нали си моето... момче...