Да те нотирам в шепот...
...düşlerim gerçek, gerçeğim yalan...
Не се научих да прощавам
дори сега бездумно те мълча
тя жаждата невинаги засища
невинаги пречистващ е дъжда...
не се научих – всичко е до болка
до писък... до забрава... до тъга
и всеки ден по малко ме убива
покълнала по устните вина...
... и знам че няма път и няма начин
да стигна някога до твоето небе
отдавна се отказах да закърпвам
пречупените си от нямане криле...
и пясъчна се стичам по скалите
не търся обич искам тишина
и силата да те нотирам в шепот
после да си тръгна...
... към дома...
