Sep 24, 2007, 3:09 PM

Да те забравя...

  Poetry
1.1K 0 3
Да те забравя не успях,
сърцето мое ти превзе.
Душата ми обсеби,
с теб изпитах онзи
първороден грях.
Забрави всичко,
предразсъдъци,
морал и чест.
Отдадох ти се цялата,
подарих ти живота си
злочест...
Изгубих аз представа
за време, за тъга,
почувствах, че душата ми е цяла,
изпълни таз голяма празнина,
която трупах толкова години,
изпълнени със самота...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...