Не е ли странно
как времето и звуците променя,
които си изтръгвал от изчезващата си душа...
Безвремие е крайна мярка,
която те обрича на чужда власт и безгранична самота...

Не е ли времето
частица щастие от този миг, да, точно тук...
Сега - то ми е важно и желано,
сега - то ми показва, че съм друга...
от вчера по-различна, по-добра,
от егото откъсната, красива и желана,
обичана без суета...

А времето,
то времето все бърза,
отлита между пръстите ни без следа
и ние сме единствено възможни
да го превърнем в смисъл и оставящо следа...