Далече от високите витрини
Очите ми са гладни за море,
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
Часовникът ми отброява векове…
И седмици със дължината на години,
макар да падат нови снегове –
далече от високите витрини…
Душата ми жадува за Небе –
преди да бъде още позлатено!...
С едва набола в него синева –
от златна нимба сякаш озарено!
Останалото се фиксира като миг,
сред хиляди – дървета и площади.
Със нашите – мечти и гласове –
от времето, когато бяхме млади!...
Едва ли ще се разпознаем във анфас
щом профилът ни още е невидим.
Една Звезда угасва подир нас –
преди отново с тебе да се видим!...
Настъпва Вечерта – като река,
която безвъзвратно ме повлича…
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
© Георги Ревов All rights reserved.
