Ревов (Георги Ревов)
134 2
12.01.2025 г., 18:33 ч.

Далече от високите витрини 

  Поезия
92 1 3

Очите ми са гладни за море,
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…

Часовникът ми отброява векове…
И седмици със дължината на години,
макар да падат нови снегове –
далече от високите витрини…

Душата ми жадува за Небе –
преди да бъде още позлатено!...
С едва набола в него синева –
от златна нимба сякаш озарено!

Останалото се фиксира като миг,
сред хиляди – дървета и площади.
Със нашите – мечти и гласове –
от времето, когато бяхме млади!...

Едва ли ще се разпознаем във анфас
щом профилът ни още е невидим.
Една Звезда угасва подир нас –
преди отново с тебе да се видим!...

Настъпва Вечерта – като река,
която безвъзвратно ме повлича…
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…


 

© Георги Ревов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??