Дали е грях или наркоза - нашата любов гори?
По тъжни улици и тротоари събираме своите сълзи.
И някак неугледен, грозен светът присмива ни се и горчи.
Реликва свята, хляб насъщен, а душата ни от болките кърви...
Кърви душата от реалност в този свят коварен и жесток.
Къде са миговете святи на споделената любов?
Потъвам в мрак на съзвучия - от песни, стихове и цветове,
и само багрите в стъклата рисуват женските ми свят и зов...
Обичам ручеите и морето, обичам теб - едно момче,
по пясък с хиляди въпроси, и вятъра и твоя стих...
Обичам топлата прегръдка, обичам залезите, вечерта,
и пейката такава същата, сбъднала мечти и грях. ...