Ума си диря, общо взето
Затрил бях нейде очилата вчера.
Без тях не мога да напиша ред.
И спешно трябваше да ги намеря,
че зрееше във мен един сонет.
Под масата, естествено, потърсих...
Обрах прахта зад стария диван...
Черджето с котката дори изтърсих...
В килера гледах – нямаше ги там!...
Наопаки обърнах всичко вкъщи...
Дори се рових в кошчето с боклук -
като клошар в смърдящ контейнер също...
Ми, няма...няма...няма ги и тук!...
Попита ме загрижено детето:
"Какво тук търсиш и си думаш сам?"
"Ума си диря, чедо, общо взето...
Къде се е затрил и аз не знам!..."
Изпотих се. Я, кърпата да взема...
И в миг ми щръкна малкото коса!...
Дали е знак, че психото зове ме -
проклетите - били ми на носа!...
© Роберт All rights reserved.
