Дали ми стига...
„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: Моето цвете е там някъде...”
Антоан дьо Сент-Екзюпери
Сега навярно спиш... А аз не спя,
седя на този пуст подветрен бряг
с едно море - и тази нощ сънят
отказва да се спре при мен... И пак
броя звезди - далечни светове...
Повтарям си, че там, в далечината,
непипнато от ничии ръце
цъфти едничко цвете, а Луната
го гали с бледата си светлина,
росата в ранна утрин го полива...
Че фактът, че го има на света
(на оня свят - далечния), щастливо
разцъфнало, с неземен аромат
като вълшебна мантра се издига
и че осмисля моят празен свят...
Опитвам да повярвам, че ми стига.
© Засегабезиме All rights reserved.
