Дали защото дива ревност
Дали защото дива ревност
тъй често взе да ме спохожда,
фантазията ви е бедна
как мъката налива грозда,
расте и пуска метастази
с годините все по трагично.
С какво заслужих орис тази,
вълненията, толкоз лични,
да не успявам да ги скрия
от теб, приятели сговорни?
Като вълчица зла да вия,
ранена от стрели отровни
на думите. Пълзят в кръвта ми
и всеки път след скрити вопли
расте и пада захарта ми,
щом почнат те гръдта да чоплят.
Накрая все се убеждавам:
били са призрачни химери!
Спокойствие аз заслужавам
и пак при теб ще го намеря,
че всичко е било напразно
и обичта ни е безмерна.
А в старостта да имаш, важно е,
приятелче до тебе верно.
© Елена All rights reserved.
