Дали защото те обичам,
по-силно слънцето блести,
ухаят на любов тревите,
а вятърът шепти.
Дали защото те обичам,
дошла е Пролетта
и всичко вече е окичила
със цвят. И красота
отвсякъде край мен извира
и ронят се мечти,
отпивам глътки от Всемира,
поглъщам със очи
събудилата се природа
от дълъг зимен сън
и вече няма в мен тревога,
а преродена съм.
Дали защото те обичам,
сърцето ми трепти?
С Пролетта ще се закича,
ще ме прегърнеш ли?
© Генка All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
