Дамата с червеното лале
Дамата с червеното лале
Приказка в стих
Имало едно време младеж
с нрав буен и скромен копнеж
по дама небесно красива
с душа чиста и страст дива.
Той предлагал й своето сърце
за прегръдка от нейните ръце
и за едничката милувка
на пламенната й целувка.
Девойката тогаз му рекла,
че в любов би му се врекла,
ако той лале й донесе
и галантно й го поднесе.
Та търсил храбрият герой
из градини със цветя безброй,
ала лалето не открил
и от силна мъка се пропил.
Веднъж дочул от сляпа врана:
„Лале има, но на, със охрана,
в пещера мрачна и зловеща
със грозен звяр насреща".
И ощастливен юнакът смел
със решителност натам поел,
готов и свойта кръв да лей
във битка със страшния злодей.
Но щом момичето разбрало,
при него мигом изтърчало,
безумието му да възпре,
устни в неговите да допре.
И в прелюдията на нощта,
някъде далеч във пустошта
тя скъпия любим открила
и радостта я пременила.
Ала кървящ с дълбока рана,
припаднал той на таз поляна,
но лале червено й подал,
в тежки болки докато лежал.
Тя отместила цветето с ръце,
целувайки милото лице.
След миг в прегръдка те стоели
и техните сърца горели.
Изведнъж, след бурен смях,
дух вълшебен се явил пред тях,
по желание им обещал
и надежда нова той им дал.
Та рекла девойката тогаз
плахо през сълзи с изгубен глас:
„Желая скръбта да погасиш
и любимия ми да спасиш".
Яростно духът замахнал с пръст
и с очи, изпълнени със мъст,
той изпълнил й молбата
и в миг предначертал съдбата.
За да помогне на юнака,
той с няколко мистични знака
в тялото на звяра го вселил,
който момъкът тогаз убил.
От смърт избавен тоз младеж,
болката усетил на падеж.
Ако момичето го зърне,
мигом очи си ще извърне.
Мъката на нея да спести,
а и драмата да опрости,
той със сърцето се преборил
и духът тихи заговорил:
"Откак лика ми ти погуби,
ръцете ми са твърде груби,
плътта й нежно да докосна,
в обятията й да се просна...
Копнея аз да я целувам,
а не мога и да се сбогувам.
Обречен да живея сам,
сам, дори когато тя е там.
А за свое покаяние
ти остави ми желание
и мечти докато потискам
едно аз трябва да поискам -
Тя любовта си да забрави
и чувствата към мен сподави,
да не съм човек аз за нея,
а вечен образ на злодея."
И настъпило мълчание,
породено от страдание.
Духът изпълнил тази воля
и тъй завършил свойта роля.
А с магията, която дал,
бързо девойката приспал.
Звярът за миг се полюбувал
и с шепот нежен се сбогувал.
Когато пробудила се тя,
лежаща сред купища цветя,
вече нямало любовна жар,
а само червения й дар.
Тя леко китката поела
и от косата веч не снела.
Кръстили я след това поле -
"Дамата с червеното лале"
Но не ще увехне туй цветче,
понеж чу словата на момче:
„Знай, каквото й да става,
сърцето ми при теб остава"
© Дон Кихот All rights reserved.
