Mar 4, 2008, 9:41 AM

"Дами канят"

  Poetry
640 0 4
"Дами канят"

Че си в дискотеката, не знаех,
не те бях виждала целия ден,
затова, щом диджея каза "Дами канят",
поканих него да танцува с мен.

Танцувахме щастливи двама,
прегърнати един до друг,
даже бях щастлива, че те няма,
а ти си бил тук...

А ти ронел си сълзи,
гледал си как се обичат
тези двамата, встрани,
онзи светлия и твоето момиче...

А аз, затворила очи,
сложила глава на неговото рамо,
чувах нежно как ми шепти
и исках с него да съм само...

Извинявай, че това ти причинихме,
извинявай, че така разбра,
че в целувка накрая се стопихме,
че после не пуснах неговата ръка...

Знам, че съм виновна за това,
ти това не заслужаваш,
но, моля те, прости ми слабостта,
че танца беше "Дами канят"!

19.08.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослава Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...