Sep 9, 2007, 8:46 PM

Дано не дойде

  Poetry
745 0 8
Дано не дойде ден и да омръзне всичко,
и между теб и мен да зейне пропаст,
и волята да завлече във тъмното
с най-силния си гръм и мълния!

Дано не дойде многоликата омраза
с появата на сянка, чакаща на прага,
с една пукнатина в стената,
отпратила и спомена във нищетата!

Дано не дойде мразовита утрин
и душата ти да тъне ничком, духом.
Дали ще ме намериш ти тогава!?
Ще бъда цветен дъх размесен...
                                      със студенината!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...