Дарете надежда да няма тъга
Мрак, тишина. Две кукли във нощта.
Едната... ни жива, ни мъртва.
Другата стиска със малка ръка,
във ъгъла пак я замъква.
Толкова тъжно. Тъй малка е тя,
а толкова болка понася.
Без дом е сиротна, без майка, баща,
сънят я дори не отнася.
Нощта е студена. Студът я яде.
Сълзите горещи я топлят.
Какво е виновно туй малко дете,
че всички в живота я хапят.
Родители няма. Прегръдка добра.
В нощта със надежда сънува.
Две нежни ръце. Целувка една.
Щастието толкова струва.
В очите сълзата намери уют
и трайно тя там настани се.
Ах, как я пронизва от всякъде студ.
Да проси любов умори се.
Толкоз красива. Кукла е тя.
Притиснала своята кукла.
Едничка надежда за нея в нощта,
разкъсана, но нежна и пухкава.
Подхвърлил я някой, по избори май,
за нея тя стана приятел.
Всичко за нея тя дала би, знай,
не би я предала... кат някои...
Тя знае какво е да бъдеш сама.
На никому тъй непотребна.
Знам, някои ще кажат "Е, просто съдба",
"избрала е звездата неверна"
Аз знам, но ти знаеш ли колко деца
мечтаят за майчина ласка?
И страдат, и плачат, и молят в нощта,
все някой и тях да поиска.
Защо сме тъй слепи? Защо си мълчим,
а те от сълзи ослепяват?
Дали ний когато обичта си дарим,
душите не се преродяват?
ДАРЕТЕ НАДЕЖДА. ДА НЯМА ТЪГА.
ДЕТЕНЦЕ ЕДНО СИ ВЗЕМЕТЕ.
ИМА ТОЛКОЗ НЕЩАСТНИ ДЕЦА.
ЖИВОТА ИМ ВИЙ ПОДАРЕТЕ.
© Таня Илиева All rights reserved.
