Дарете надежда да няма тъга
Мрак, тишина. Две кукли във нощта.
Едната... ни жива, ни мъртва.
Другата стиска със малка ръка,
във ъгъла пак я замъква.
Толкова тъжно. Тъй малка е тя,
а толкова болка понася.
Без дом е сиротна, без майка, баща,
сънят я дори не отнася.
Нощта е студена. Студът я яде.
Сълзите горещи я топлят.
Какво е виновно туй малко дете,
че всички в живота я хапят.
Родители няма. Прегръдка добра.
В нощта със надежда сънува.
Две нежни ръце. Целувка една.
Щастието толкова струва.
В очите сълзата намери уют
и трайно тя там настани се.
Ах, как я пронизва от всякъде студ.
Да проси любов умори се.
Толкоз красива. Кукла е тя.
Притиснала своята кукла.
Едничка надежда за нея в нощта,
разкъсана, но нежна и пухкава.
Подхвърлил я някой, по избори май,
за нея тя стана приятел.
Всичко за нея тя дала би, знай,
не би я предала... кат някои...
Тя знае какво е да бъдеш сама.
На никому тъй непотребна.
Знам, някои ще кажат "Е, просто съдба",
"избрала е звездата неверна"
Аз знам, но ти знаеш ли колко деца
мечтаят за майчина ласка?
И страдат, и плачат, и молят в нощта,
все някой и тях да поиска.
Защо сме тъй слепи? Защо си мълчим,
а те от сълзи ослепяват?
Дали ний когато обичта си дарим,
душите не се преродяват?
ДАРЕТЕ НАДЕЖДА. ДА НЯМА ТЪГА.
ДЕТЕНЦЕ ЕДНО СИ ВЗЕМЕТЕ.
ИМА ТОЛКОЗ НЕЩАСТНИ ДЕЦА.
ЖИВОТА ИМ ВИЙ ПОДАРЕТЕ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Илиева Всички права запазени
