Караш ме да се чувствам
като счупена чаша за вино,
без функция и с живот,
който няма да разбере никога.
С помощта на жълти усмивки,
се боря и с този ден,
докато не стане тъмно
и твоите стрелички от дартс
ми улучат червеното.
Косвените жертви полудяват,
тази песен не ме кара
да чувствам нищо,
а на другия ден
пак ти е празно и никакво.
© Ивона Иванова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
