De facto

Poetry » Love

1.2K 0 7

DE FACTO

Някак си съвсем естествено,

кажи-речи и между другото,

песните ми попресекнаха,

а дните ми се позагубиха,

потънали във себе си, молитвени и кротки,

корито на пресъхнала доскоро буйнала река,

прегърбена от тежестта на хиляди разбити лодки,

от щастия и мъки, от праведност и грях...

И с ужаса на суетата пак да потече,

с надеждата да напои земя и въздух с благодат,

пък после – както Бог рече

и хората, с които споделихме неговия хляб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valia1771 (Ивон)

С Алина! Хубаво е и едно такова леко и непринудено - както Бог рече!

2014-12-21T20:32:59+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

А дали някога е пресъхвала реката...!Харесах и стихът и меланхолията,като воал покрила редовете!Поздрав!

2014-12-11T16:26:49+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

Де факто си написал хубаво стихотворение...

2014-12-06T21:28:02+02:00
Eia (Росица Танчева)

Водите при теб са дълбоки, мъдри, затова понякога изглеждат тихи... Някак достойно смирение на талантлив творец... Много хубаво стихотворение! Поздрави!

2014-12-06T08:14:31+02:00
milkokanchev62 (Милко Кънчев)

"Някак си съвсем естествено...

както Бог рече..."

2014-12-06T06:31:22+02:00