May 9, 2007, 11:01 PM

Децата на живота

  Poetry
980 0 2
Горчилка е животът на човека,
пламъче за него любовта
и тъжни се разделяме, но нека
ни срещне някога света.

Ще върнем кипящия копнеж по роман
и змийската кръстоска на реки,
когато при затихналия ромон
шептяха нашите души.

И пак ще сме "децата на живота"
кипял, кипящ, окрилящ, окрилен.
Горчилка е животът на човека
и пламъче за него утрешния ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...