s7r (Валери Шуманов)
256 444
Jan 24, 2008, 2:19 AM

Дежа ву 

  Poetry
655 0 7
Помня ясно онзи ден във автобуса,
отвънка беше слънчево и топло.
По телефона си говорех с чувство,
додето нещо странно ме разчопли.
Тя до мене беше - през седалка.
Погледнах я, тя леко се обърна.
И тя видя ме и с усмивка малка,
сякаш със очите ме прегърна.
И тогава сякаш порази ме гръм!
Тоз момент аз вече бях сънувал
и знаех края аз на този сън -
двамата със нея се целувахме...
Та в онзи, онзи ден във автобуса,
вече знаех - нея ще обичам.
Нещо в мене сякаш се раздруса -
тя беше най-прекрасното момиче.
И аз вече знаех що се случва!
По телефона знаех що ще кажат!
В гърдите си усетих странна бучка -
аз собствените думи знаех даже!
... Тя извърна своя взор от мене,
но още, още аз я гледах!
Какво красиво приказно творение...
Блестящо като чудна Андромеда.
Тъй стилна беше нейната коса,
толкоз мили бяха нейните очи...
Сякаш ми предлагаха света,
устните й нежни диамантени...
... И след време любовта пороби ни
и за мойте нежни чувства тя дочу.
Най-прекрасните три месеца в живота ми,
дойдоха след едничко дежа ву.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Допада ми много писането и стила ти, браво, Валери!!!
  • Мда...жалко е,че са свършили,но важното е,че си ги имал тези най-прекрасни месеци с най-прекрасното момиче...а това за дежа вуто като го четох и изтръпнах...
  • Невероятно е Валка, владееш стиха, разказваш и водиш добре в посоката която трябва. Много се изкефих - Нямам думи!!!!
  • Благодаря ви, че сте се опитали да ме разберете.
  • Прекрасно стихотворение!
    интересно и вълнуващо!
    с обич, Валери.
  • Жалко, че са свършили трите месеца и е започнал истинския живот.
    И незная защо си спомних: "Един миг невнимание, цял живот - страдание." (в рамките на шегата, понеже с мене точно така се случи).
    Поздрав и усмивка.
  • Поздравявам те!!!Браво!!!
Random works
: ??:??