Дежа ву
отвънка беше слънчево и топло.
По телефона си говорех с чувство,
додето нещо странно ме разчопли.
Тя до мене беше - през седалка.
Погледнах я, тя леко се обърна.
И тя видя ме и с усмивка малка,
сякаш със очите ме прегърна.
И тогава сякаш порази ме гръм!
Тоз момент аз вече бях сънувал
и знаех края аз на този сън -
двамата със нея се целувахме...
Та в онзи, онзи ден във автобуса,
вече знаех - нея ще обичам.
Нещо в мене сякаш се раздруса -
тя беше най-прекрасното момиче.
И аз вече знаех що се случва!
По телефона знаех що ще кажат!
В гърдите си усетих странна бучка -
аз собствените думи знаех даже!
... Тя извърна своя взор от мене,
но още, още аз я гледах!
Какво красиво приказно творение...
Блестящо като чудна Андромеда.
Тъй стилна беше нейната коса,
толкоз мили бяха нейните очи...
Сякаш ми предлагаха света,
устните й нежни диамантени...
... И след време любовта пороби ни
и за мойте нежни чувства тя дочу.
Най-прекрасните три месеца в живота ми,
дойдоха след едничко дежа ву.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Шуманов Todos los derechos reservados
