Oct 5, 2009, 1:45 PM

***(действай!)

  Poetry
1.9K 0 36

 

 

 

заличи цветовете

изчегъртай ги колко са всичките

помня ли нищо не искам да помня и никога

махай ги 

оцветени многото форми са грозни

бялото цвят ли е махай и него

остави само черно(то) в думи за вяра и обич

сгъсти го разбъркай го плътно

и мазно и

да се случва някаква нощ дето

покрива

просмуква

пропива

кривия силует на света и оттатък

да се разлее равно и сочно безцветие

да затъне потъне в дълбокото му

с озъбената си усмивка нелепата шареност

и всичко вмотàно и впрегнато

в хроничните смисли

 

шест дни ти давам

да няма 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • и "новият ти автентизъм" ме радва :}

  • замислих се...за безцветието...
    хубаво е...
  • Ако стигаха толкова за да НЯМА... Но не стигат. Доре!
  • Моята баба ми казаваше , че любовта е сляпа!Дори и в черното и в дълбините на душата си ,когато я изпратим , тя пак ни намира .Чета твоите стихове с огромно удоволствие и се възхищавам на таланта ти!Прегръдки !
  • Бяла си, До'...
    Страхотен стих, ма много!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...